![]() |
От детски книги до цифрови светове – фестивал, който разширява границите на въображението!
Снимка ©
Христо Стефанов / БТА
|
Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.
Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на поетични и публицистични текстове, той не се страхува да смесва жанрове и да поставя героите си в морално предизвикателни ситуации.
Илюстрациите към „Сказанието“ са дело на легендарния Петър Станимиров – художник, чието име е синоним на визуалната култура на няколко поколения. Ако си расъл с комиксите в списание „Дъга“, значи си виждал неговия стил. Станимиров е илюстрирал редица издания – от книги-игри и Стивън Кинг до графичната адаптация на „Пръстенът на нибелунга“. През последните години той активно се завръща към корените си в комикс изкуството, включително чрез образователни панели.
Премиерата ще бъде водена от Благой Д. Иванов – писател, кинокритик и редактор, познат на по-широката публика с подкаста си „Първа страница“, където редовно разговаря с български автори. Иванов е също съставител на сборници като „Възкресения“ и редактор на фантастични и хорър издания. Присъствието му гарантира интелигентен и задълбочен разговор за това как се раждат историите.
Вторият ден на фестивала е насочен към любителите на визуалното изкуство. Петър Станимиров и Иван Беров – млад, но вече утвърден художник и аниматор – ще поведат панел и работилница за комикси. Беров е познат с проекта „Змей“ – амбициозен анимационен сериал, вдъхновен от българската митология, както и с визуалната концепция на мобилната игра Golpy. Работата му се отличава със съвременна естетика, стъпила върху народни архетипи.
Участниците в панела ще имат възможност не само да научат как се изграждат герои и сцени, но и да създадат свои собствени мини-комикси с насоки от двамата майстори.
Следобедът ще предложи и първата от двете лекции на Благой Д. Иванов – този път с философски уклон. Под заглавието „Корените на идеите – Илюзия за оригиналност“ той ще насочи вниманието към това как културното ни наследство се прокрадва в модерните сюжети, дори когато вярваме, че създаваме нещо напълно ново.Денят ще завърши с лекция на Димитър Ковачев – експерт по киберсигурност, облачни технологии и изкуствен интелект. Под заглавие „Фантастичните технологии на бъдещето са днешната реалност“, той ще предложи практичен и едновременно футуристичен поглед върху това какви заплахи и възможности крият дигиталните ни навици.
Заключителният ден ще започне с дискусия, посветена на литературата за най-малките. „Детство мое“ събира три имена, които вече са се утвърдили в детската и тийн литературата: Милен Хальов, Марин Трошанов и Благой Д. Иванов. И тримата са носители на наградата „Константин Константинов“. Хальов е популярен с романите си „Не ни е страх“ и „Да се изгубиш нарочно“, които са сред най-четените съвременни тийн книги в българските библиотеки.
Фокусът на разговора ще бъде какво търсят децата днес в книгите и как писателите могат да отговорят на нуждата им от магия, истина и идентичност.
Следобедната лекция отново ще е на Димитър Ковачев, този път по темата „Изкуствен интелект – Реалност и бъдеще“. Ще стане дума за алгоритмите, които вече управляват голяма част от нашия живот, за етичните дилеми и за границите на това, което предстои.
Финалът на фестивала ще бъде белязан от появата на Васил Попов – автор на култовата поредица, започнала с „Мамник“. Романът се прочу със своята атмосфера – смесица от фолклорен ужас, съспенс и дълбоко вкоренен страх от непознатото. Последвалите „Лехуса“ и „Пермафрост“ затвърдиха позицията му като едно от най-интересните млади пера в жанра на мистичния реализъм. Наскоро бе обявено, че „Мамник“ ще бъде адаптиран като сериал – първият по рода си в България, вдъхновен от родния фолклор.
В разговор с публиката Попов ще разкаже за вдъхновението зад своите светове, за проучванията, които прави, и за бъдещите си проекти.
„Фантастичен Бургас“ не е поредното литературно събитие. Това е среща между различни измерения на творчеството – между слово и образ, между минало и бъдеще, между мит и технология. Един малък фестивал с големи амбиции: да върне въображението там, където му е мястото – в центъра на културния живот.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
![]() |