От детски книги до цифрови светове – фестивал, който разширява границите на въображението
Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци. Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на поетични и публицистични текстове, той не се страхува да смесва жанрове и да поставя героите си в морално предизвикателни ситуации. Илюстрациите към „Сказанието“ са дело на легендарния Петър Станимиров – художник, чието име е синоним на визуалната култура на няколко поколения. Ако си расъл с комиксите в списание „Дъга“, значи си виждал неговия стил. Станимиров е илюстрирал редица издания – от книги-игри и Стивън Кинг до графичната адаптация на „Пръстенът на нибелунга“. През последните години той активно се завръща към корените си в комикс изкуството, включително чрез образователни панели. Премиерата ще бъде водена от Благой Д. Иванов – писател, кинокритик и редактор, познат на по-широката публика с подкаста си „Първа страница“, където редовно разговаря с български автори. Иванов е също съставител на сборници като „Възкресения“ и редактор на фантастични и хорър издания. Присъствието му гарантира интелигентен и задълбочен разговор за това как се раждат историите. Вторият ден на фестивала е насочен към любителите на визуалното изкуство. Петър Станимиров и Иван Беров – млад, но вече утвърден художник и аниматор – ще поведат панел и работилница за комикси. Беров е познат с проекта „Змей“ – амбициозен анимационен сериал, вдъхновен от българската митология, както и с визуалната концепция на мобилната игра Golpy. Работата му се отличава със съвременна естетика, стъпила върху народни архетипи. Участниците в панела ще имат възможност не само да научат как се изграждат герои и сцени, но и да създадат свои собствени мини-комикси с насоки от двамата майстори. Следобедът ще предложи и първата от двете лекции на Благой Д. Иванов – този път с философски уклон. Под заглавието „Корените на идеите – Илюзия за оригиналност“ той ще насочи вниманието към това как културното ни наследство се прокрадва в модерните сюжети, дори когато вярваме, че създаваме нещо напълно ново.Денят ще завърши с лекция на Димитър Ковачев – експерт по киберсигурност, облачни технологии и изкуствен интелект. Под заглавие „Фантастичните технологии на бъдещето са днешната реалност“, той ще предложи практичен и едновременно футуристичен поглед върху това какви заплахи и възможности крият дигиталните ни навици. Заключителният ден ще започне с дискусия, посветена на литературата за най-малките. „Детство мое“ събира три имена, които вече са се утвърдили в детската и тийн литературата: Милен Хальов, Марин Трошанов и Благой Д. Иванов. И тримата са носители на наградата „Константин Константинов“. Хальов е популярен с романите си „Не ни е страх“ и „Да се изгубиш нарочно“, които са сред най-четените съвременни тийн книги в българските библиотеки. Фокусът на разговора ще бъде какво търсят децата днес в книгите и как писателите могат да отговорят на нуждата им от магия, истина и идентичност. Следобедната лекция отново ще е на Димитър Ковачев, този път по темата „Изкуствен интелект – Реалност и бъдеще“. Ще стане дума за алгоритмите, които вече управляват голяма част от нашия живот, за етичните дилеми и за границите на това, което предстои. Финалът на фестивала ще бъде белязан от появата на Васил Попов – автор на култовата поредица, започнала с „Мамник“. Романът се прочу със своята атмосфера – смесица от фолклорен ужас, съспенс и дълбоко вкоренен страх от непознатото. Последвалите „Лехуса“ и „Пермафрост“ затвърдиха позицията му като едно от най-интересните млади пера в жанра на мистичния реализъм. Наскоро бе обявено, че „Мамник“ ще бъде адаптиран като сериал – първият по рода си в България, вдъхновен от родния фолклор. В разговор с публиката Попов ще разкаже за вдъхновението зад своите светове, за проучванията, които прави, и за бъдещите си проекти. „Фантастичен Бургас“ не е поредното литературно събитие. Това е среща между различни измерения на творчеството – между слово и образ, между минало и бъдеще, между мит и технология. Един малък фестивал с големи амбиции: да върне въображението там, където му е мястото – в центъра на културния живот.
|
|
Литературен обзор
Книгата за рекордите на Гинес: Това е най-голямото новогодишно посрещане в света
"Книгата за рекордите на Гинес" наскоро потвърди, че новогодишното тържество на плажа Копакабана в Рио де Жанейро, проведено миналата година, е най-голямото новогодишно посрещане с парти на открито в света. Според информация от агенция Франс прес, на събитието ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Замирa Пакори и андрогинната Анджелика в творчеството на Алберто Савинио
В творчеството на Алберто Савинио (Alberto Savinio) се откроява фигурата на Замирa Пакори (Zamira Pacori) – комична персона, която е ренегатка, вещица и лечителка с бурно минало, като бивша проститутка от африканските батальони. В миналото, жени като нея ...
Валери Генков
|
Пламен Георгиев събира 111 усмивки на шуменци в новата си книга
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Новата версия на Сандокан представя пират с познания по Шекспир и нова идентичност
Петдесет години след излъчването на първата телевизионна адаптация на историята за Сандокан, италианската телевизия Rai реши да преосмисли този известен персонаж, създаден от писателя Емилио Салгари. В новата версия, която е вдъхновена от героите, а не толкова ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Възможността за пътуване във времето остава завладяваща концепция
Тъй като годината 2025 бързо приближава края си, е време да обърнем страниците на календарите и да вдигнем тост за успехите на 2026. В тази колекция от истории ще се запознаем с различни концепции за времето, ще научим как да построим часовник с помощта на там ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Книгата за рекордите на Гинес: Това е най-голямото новогодишно посрещане в света
"Книгата за рекордите на Гинес" наскоро потвърди, че новогодишното тържество на плажа Копакабана в Рио де Жанейро, проведено миналата година, е най-голямото новогодишно посрещане с парти на открито в света. Според информация от агенция Франс прес, на събитието ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
Агата Кристи е "жената на годината" според "Република"
Валери Генков
|
Златното мастило
Франческа Маноки разкрива лични истории от израелско-палестинския конфликт
Добрина Маркова
|
Книгата "Sulla mia terra" (На моята земя) на Франческа Маноки (Francesca Mannocchi) разглежда сложната израелско-палестинска ситуация чрез лични истории, предназначени основно за младежка аудитория, но също така полезни и за възрастни. Авторката, известна с предишната си работа "Lo sguardo oltre il confine" (Погледът отвъд границата), се стреми да предостави ясна и сбита прегледна информация за ко ...
|
На бюрото
Офицерите с дълбока идеология от аржентинската мръсна война извършвали повече насилие
Валери Генков
|
|
18:32 ч. / 15.06.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4059 |
|
Какво се случва, когато фентъзи, изкуствен интелект и български фолклор си подадат ръка? Отговорът идва в края на юни, когато Регионалната библиотека „Пейо К. Яворов“ ще се превърне в портал към светове, където приказното среща бъдещето. Първото издание на фестивала „Фантастичен Бургас“ (27–29 юни) обещава три дни, изпълнени с литературни премиери, комикс работилници, технологични лекции и вдъхновяващи срещи с утвърдени български автори и творци.
Фестивалът ще започне с премиерата на най-новия роман на Марин Трошанов – „Сказание за Карина и Габриел“ – приказно фентъзи, което черпи вдъхновение от класическите европейски митове и легенди. Трошанов е име, добре познато на феновете на съвременната българска спекулативна литература. Автор на романа „Ламя ЕООД“, съчетаващ мистика и корпоративна дистопия, както и на поетични и публицистични текстове, той не се страхува да смесва жанрове и да поставя героите си в морално предизвикателни ситуации.
Илюстрациите към „Сказанието“ са дело на легендарния Петър Станимиров – художник, чието име е синоним на визуалната култура на няколко поколения. Ако си расъл с комиксите в списание „Дъга“, значи си виждал неговия стил. Станимиров е илюстрирал редица издания – от книги-игри и Стивън Кинг до графичната адаптация на „Пръстенът на нибелунга“. През последните години той активно се завръща към корените си в комикс изкуството, включително чрез образователни панели.
Премиерата ще бъде водена от Благой Д. Иванов – писател, кинокритик и редактор, познат на по-широката публика с подкаста си „Първа страница“, където редовно разговаря с български автори. Иванов е също съставител на сборници като „Възкресения“ и редактор на фантастични и хорър издания. Присъствието му гарантира интелигентен и задълбочен разговор за това как се раждат историите.
Вторият ден на фестивала е насочен към любителите на визуалното изкуство. Петър Станимиров и Иван Беров – млад, но вече утвърден художник и аниматор – ще поведат панел и работилница за комикси. Беров е познат с проекта „Змей“ – амбициозен анимационен сериал, вдъхновен от българската митология, както и с визуалната концепция на мобилната игра Golpy. Работата му се отличава със съвременна естетика, стъпила върху народни архетипи.
Участниците в панела ще имат възможност не само да научат как се изграждат герои и сцени, но и да създадат свои собствени мини-комикси с насоки от двамата майстори.
Следобедът ще предложи и първата от двете лекции на Благой Д. Иванов – този път с философски уклон. Под заглавието „Корените на идеите – Илюзия за оригиналност“ той ще насочи вниманието към това как културното ни наследство се прокрадва в модерните сюжети, дори когато вярваме, че създаваме нещо напълно ново.Денят ще завърши с лекция на Димитър Ковачев – експерт по киберсигурност, облачни технологии и изкуствен интелект. Под заглавие „Фантастичните технологии на бъдещето са днешната реалност“, той ще предложи практичен и едновременно футуристичен поглед върху това какви заплахи и възможности крият дигиталните ни навици.
Заключителният ден ще започне с дискусия, посветена на литературата за най-малките. „Детство мое“ събира три имена, които вече са се утвърдили в детската и тийн литературата: Милен Хальов, Марин Трошанов и Благой Д. Иванов. И тримата са носители на наградата „Константин Константинов“. Хальов е популярен с романите си „Не ни е страх“ и „Да се изгубиш нарочно“, които са сред най-четените съвременни тийн книги в българските библиотеки.
Фокусът на разговора ще бъде какво търсят децата днес в книгите и как писателите могат да отговорят на нуждата им от магия, истина и идентичност.
Следобедната лекция отново ще е на Димитър Ковачев, този път по темата „Изкуствен интелект – Реалност и бъдеще“. Ще стане дума за алгоритмите, които вече управляват голяма част от нашия живот, за етичните дилеми и за границите на това, което предстои.
Финалът на фестивала ще бъде белязан от появата на Васил Попов – автор на култовата поредица, започнала с „Мамник“. Романът се прочу със своята атмосфера – смесица от фолклорен ужас, съспенс и дълбоко вкоренен страх от непознатото. Последвалите „Лехуса“ и „Пермафрост“ затвърдиха позицията му като едно от най-интересните млади пера в жанра на мистичния реализъм. Наскоро бе обявено, че „Мамник“ ще бъде адаптиран като сериал – първият по рода си в България, вдъхновен от родния фолклор.
В разговор с публиката Попов ще разкаже за вдъхновението зад своите светове, за проучванията, които прави, и за бъдещите си проекти.
„Фантастичен Бургас“ не е поредното литературно събитие. Това е среща между различни измерения на творчеството – между слово и образ, между минало и бъдеще, между мит и технология. Един малък фестивал с големи амбиции: да върне въображението там, където му е мястото – в центъра на културния живот.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Джани Родари призовава за мир и включване в "Коледното дърво"
Джани Родари (Gianni Rodari) е известен италиански писател, който умело съчетава дълбоки послания с игривост и лекота в своите творби. В стихотворението "Коледното дърво" той ни напомня за истинския смисъл на Коледа, която е празник на мира и братството. Тази ...
|
Избрано
Дейвид Уолямс отрича обвиненията и търси правна помощ
Дейвид Уолямс, известен автор на детски книги, е отстранен от британския клон на издателството „Харпър Колинс“ след разследване на твърдения за тормоз над млади служителки. Според информация от вестник „Дейли телеграф“, издателството е ...
|
Димитра Попова представя „Пътят до Лапландия“ с послания за доброта и смелост
|
Ако сте поропуснали
Петя Кокудева вдъхновява децата да гледат по-позитивно на света
Петя Кокудева представя новата си детска книга под заглавието „Мадам Мрън“. В творбата си Кокудева предлага на малките читатели един различен поглед към света, изпълнен с позитивизъм и приключения.
Илюстрациите в книгата са дело на Калина Вутова, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |